ТРУДНО Е ВСЯКО НАЧАЛО…

Петък, 13 март, 2020 г – в България е обявено извънредно положение. С извънредното положение се въведоха редица ограничителни мерки. Затворени бяха магазините в големите търговски обекти. Гражданите са насърчавани да работят от вкъщи. Обявена е ваканция на детските градини, училищата и университетите. Наред с останалите рестрикции бяха въведени и ограниченители мерки за движение по междуградските пътища. От скоро вече и разходките в парковете са наказуеми, Врагът, макар и невидим, вече взима своите жертви.

Вторник, 24 март. Вече 11 дни са минали от тази дата, а представата ми за време е все по-нереална. Кой ден е днес? Макар, че съм на сигурно място в дома си заедно със семейството си в мен се прокрадва чувството на тъга. Когато свободата да пътуваш, да общуваш свободно или просто да седнеш в любимото си заведение на припек под пролетните слънчеви лъчи, ти бъде отнето, неминуемо те обзема тъга. Разбирам, че  пролетта е дошла само защото сезонният ми алергичен ринит се обажда. Добре, че заваля сняг и накара хората да останат по домовете си. Мразя зимата…
От време на време излизам от обзелата ме апатия, за да направя някоя снимка на малкия наследник на фамилията. Той е на седмото небе, че майка му и баща му са по цял ден вкъщи. Прибирането на играчки, разхвърляни по земята, вече е ежедневие и не ми прави особено впечатление.

Забавляваме се да броим минаващите коли по улицата пред блока…Една…! Благородно завиждам на всички притежатели на къща…

Кой да предполага, че чистенето на колата от снега може да бъде толкова приятно занимание!

Понякога от най-обикновените ситуации и простите човешки нужди се раждат и гениални идеи (пример за това е кадърът, който направих на Сами през ключалката на тоалетната).
– Погледни към мен, мамо! – казвам Аз, докато се мъча да фокусирам през ключалката.
– Не те виждам никъде! – отговаря той и вдига поглед нагоре към светлината от лампата…

ЩРАК!

Казват, че да сънуваш огън  предвещава благополучие за семейството. Решаваме да се стоплим с тази идея и да запалим камината. Сами обича пламъците и може да стои да ги гледа с часове.
– Ние сме огънчета – казва той, ти си мама огън, аз съм бебе огън.
Опитвам да му обясня какво значи да наречеш една жена огън, след това преминавам към огнените зодии и това, че той е зодия Стрелец го кара да се провикне:
– Аз съм зодия ЛОВЕЦ! – и щастливо продължава да скача по дивана.

#ОстаниВкъщи в очакване на следващата доза визуални „Разкази по време на пандемия“.

С обич,
Ц.