Nikon Z6II – вдъхновението да предизвикаш твореца в себе си.
През целия си професионален път на фотограф се доверявам на една марка, която винаги е покривала нуждите ми в технически и творчески план и ми служи вярно вече дълги години. Както вече се досещате от заглавието на тази статия, става дума за Nikon.
Като дългогодишен ползвател на марката съм притежавала различни модели като F4 и F65, докато все още снимах на филм, a на по-късен етап с навлизане на дигиталната фотография разполагах с модели като D80, D200, D300, D3s и D4s.
През годините натрупах прилично количество обективи F mount и аксесоари за тях, а в раницата си винаги имам две тела, като в момента това са D750 и D850 (на който разчитам за основна камера).
Когато Nikon лансираха новата безогледална система с моделите Z6 и Z7 имах възможност да тествам за кратко и двата, но така и не инвестирах в нито един от тях. Една от основните причини беше липсата на допълнителен слот за карта памет, защото за жалост работата ми на сватбен фотограф не предполага да рискувам с повредата или загубата на заснетия материал.
Освен това по време на работа и с двата модела автофокусът ми се стори бавен, затрудняваше се при по-ниска осветеност, безконтрастна среда, както и при силен контражур.
Затова на този етап реших да изчакам до излизането на следващото поколение от системата Z.
С анонса на новия Nikon Z6II и след преглед на основните подобрения и нововъведения спрямо предшественика му:
Двоен слот за карти, двоен процесор, по-добър автофокус с подобрено разпознаване на очите, подобрена видео производителност, по-бърз FPS с по-голям буфер, както и подобрена ефективност при работа с визьора,
бях силно развълнувана и реших да тествам възможностите му. От Nikon България бяха така любезни да ми предоставят фотоапарата в комплект със следните обективи:
- NIKKOR Z 35mm f/1.8 S
- NIKKOR Z 24-70mm f/2.8 S
- NIKKOR Z 14-24mm f/2.8 S
- NIKKOR Z 70-200mm f/2.8 S
Поради епидемиологичните условия и забраната за провеждане на събития, плановете ми за тест по време на реално такова се увенчаха с неуспех. Затова си поставих за задача да реализирам достатъчно снимачно време през периода, в който разполагах с техниката. Като сватбен фотограф основен интерес за мен представляваше възможността на Nikon z6II да се справя със сцени с по-динамични и трудни светлинни условия: нисък и висок контраст, смесено осветление, ниска осветеност, както и движение на обектите в кадъра. Важно бе да оценя и опциите, които новият модел Z6II предлага спрямо наличната ми техника, както и до колко надежден е при работа с FTZ адаптер и обективи, различни от Z серията.
I. Vintage winter
Първата сесия, която реализирах имаше за цел да постави Nikon Z6II в различни динамични светлинни и атмосферни условия. Исках да разбера как ще се справи камерата при наличнието на:
- Стабилизация на изображението в тялото;
- Подобрен следящ фокус по око;
- Допълнителен Expeed 6 процесор
Също така исках да усетя ергономията на тялото и да пробвам живота на батерията.
Заедно с Христо и Митко Лазарови, които заснеха бекстейдж кадрите по време на тестовете и моделите ни Ани и Стани от Vintage Summer Fashion стартирахме снимките още преди изгрев слънце. Локацията, която избрах беше Вила Екатерина и близките околности във Вакарел, а сутрешната гъста мъгла, силният вятър, влага и студ се превърнаха в отлична възможност за реализацията на идеята ми.
Най-същественото нововъведение в Nikon Z6II е добавеният втори Expeed 6 процесор, благодарение на което се наблюдава нарастване на производителността и бързината спрямо предшественика му от първо поколение. Ролята на двойния процесор се забелязва най-много при направените нововъведения в автофокусната система. Следящият фокус освен бърз се оказа и доста точен. Ще отбележа и добавената нова фунция за фокус по око в ограничена зона от кадъра, което е особено полезно при снимане на група от хора. Тази функция се усетих, че използвам и най-често по време на снимане.
В режим на следящ фокус Nikon Z6II може да направи 12 к/с, а при единична точка на фокус и избор на по-лекия динамичен обхват на 12-bit RAW или JPEG – цели 14 к/с с минимален blackout между кадрите.
Ето и серията, която заснех в ранните часове на деня, като се възползвах от ниския контраст, породен от силната мъгла, а фаровете на колата позиционирах като контрова светлина, за да затрудня максимално следящия фокус.
Ани и Стани се справиха прекрасно с поставената им задача, но аз очаквах това, защото и двамата имат опит пред обектива. Съвсем малко беше нужно на Ани като информация за концепцията, за да подготви стайлинга. Дрехите, с които тя беше облечена са от последната им зимна колекция и отлично паснаха на предварително зададената цветова гама и общото усещане, което търсех като краен резултат. Техните емоционални и непринудени характери, както и искрените им отношения, помогнаха да реализираме успешно тази първа тестова сесия.
Към обяд, когато мъглата започна да се вдига, а всички вече бяхме много премръзнали, продължихме снимките на закрито в едно от бунгалата на Вила Екатерина. Този път използвахме допълнително постоянно осветление, което кореспондираше с концепцията ни за топли тонове и се превърна в елемент от нашия малък разказ. Малките Aputure MC са толкова леки и компактни, че лесно се побират в ръка или с помощта на вградения магнит могат да бъдат закрепени към метални елементи. Поставяйки, няколко такива осветления успяхме да реализираме сцената, която искаме.
Динамичен обхват
С оглед качеството на изображението от Nikon са се постарали да подобрят динамичния обхват и това се забелязва при обработката на заснетите кадри, например при опита ми да изкарам детайл от сенките. Автоматичният баланс на бялото е много добър, както при естествена, така и при смесване на изкуствена и естествена светлина.
За мен най-голямото предизивкателство беше да свикна с работата на следящия фокус, както и с електронния визьор, защото до момента нямах особен опит с безогледални камери. За да съм достатъчно подготвена и да не проваля снимките прелистих ръководството за употреба на Z6II, както и снимах в домашни условия, доколкото ми позволяваше времето. Това ми помогна да усетя камерата и да свикна с основните ѝ функции.
След края на първата заснета сесия с Nikon Z6II имах около 1800 кадъра и две напълно изразходвани батерии, като третата имаше около 2/3 живот. Това, че виждаш правилно експонираният кадър във визьора е голямо предимство и бракът бе сведен до минимум. Безфокусни кадри почти нямам, дори и в режим на снимане в серия.
II. Cinematic Portraits
Втората по-сериозна сесия, която реализирах беше и доста предизвикателна, защото изискваше малко по-сериозна подготовка. Основният детайл, върху който изградих цялата концепция беше локацията. Голф клуб Св. София е място, което познавам от работата си на сватбен фотограф, а големите френски прозорци в основната бална зала бяха едно от нещата, заради което избрах това място. Локацията бе в процес на подготовка за сериозен основен ремонт, разширяване и реновиране на цялата база и много от мебелите, както и масите и столовете бяха складирани, а залата опразнена. Отново мои съмишленици в резлизацията на този проект бяха Христо и Митко Лазарови, които се погрижиха за заснемането на бекстейдж кадрите, както и да осигурят нужното осветление на терен. За целта на теста използвахме едно от най-новите LED осветления, предлагани от марката Aputure – LS 600d Pro. Изключително мощно 720 W постоянно осветление, което може лесно да бъде модифицирано.
Моделът, който избрах също не беше случаен.
Исках да снимам балерина или танцьорка, заради желанието ми да има повече движение и грация в сцените. Тъй като не успях да намеря балерина, се спрях на Даша, която е бивша гимнастичка. Тя е професионалист и с нея беше удоволствие да работим заедно.
Озаглавих цялата поредица „Cinematic portraits“, защото е вдъхновена от любовта ми към киното и портретната фотография. Всеки един елемент от селекцията разказва история, пречупена през призмата на моето собствено въображение, желанието ми да посрещам всяка сутрин слънчевите лъчи и жаждата да пътувам.
По време на снимките използвахме хейз машина, чрез която постигнахме обем и дълбочина в кадъра. Това подсили ефирността и лекотата на движенията на модела. Идеята този път беше да работим в по-котролирана среда. Докато в първата част на серията осветлението беше меко, а средата по-безконтрастна, след това преминахме към работа с по-висок контраст, за да мога да разгърна целия потенциал на динамичния обхват на Nikon Z6II. Основните обективи, които използвах за тази сесия бяха два: – NIKKOR Z 35mm f/1.8 S и NIKKOR Z 24-70mm f/2.8 S. Отдавна работя главно с твърди обективи и след като се разделих със своя AF-S 24-70mm f / 2.8 се зарекох никога повече да не ползвам зуум обектив. Този обаче ме изненада много приятно с рисунъка си, остротата и доброто предаване на детайлите, особено в близък план.
Заключение
Като фотограф, който пътува много се спрях на Nikon Z6II като допълнение към наличната ми техника, заради предимствата, които предлага системата. Смятам, че с него бих могла да подобря документалния си подход по време на работа и да улавям все по-прецизно решаващия момент. След като в продължение на повече от две седмици разполагах с техниката, предоставена ми от Nikon България, успях да реализирам още няколко допълнителни сесии, които не съм описала в настоящата статия. Общият резултат от всичкия заснет материал ме накара да инвестирам и вече разполагам със собствен Z6II и два обектива от серията Z – 35/1.8 и 24-70/2.8. От личните си обективи, този който не бих могла да използвам с пълен капацитет заради липсата на автофокус, е една стара 85-ца D версия. Всички останали работят отлично посредством FTZ адаптера.
Благодаря сърдечно
на всички, които участваха в реализацията на този проект:
Христо и Митко Лазарови, www.haldigital97.com
Ани Чолашка и Станислав Димитров, www.vintagesummerfashion.com
Стоян Тончев, www.villaekaterina.com
Петя Лазарова, www.stsofiagolf.com
Даша Узун
Цветан Иванов, www.photosynthesis.bg
*Тази публикация отразява личното мнение и впечатления на автора и не е с рекламна цел. Nikon България нямат отношение към изказаните твърдения.
