Срещите по проекта Artistry винаги носят изненади – понякога в самите хора, друг път в местата, които ме отвеждат. Така беше и когато пътувах до село Долен, за да се запозная и работя с Иво Райков – художник-реставратор, изследовател и преподавател в Националната художествена академия.

Пътуването започна рано сутринта от София – над три часа по пътя към Родопите, през живописни завои и селца, сякаш застинали във времето.

Когато пристигнахме, Иво ни очакваше на площада на Долен, за да ни заведе до къщата за гости, където живее през летните месеци, докато работи над реставрацията на местната църква „Св. Никола“. Посрещането беше повече от гостоприемно – на масата ни чакаше най-вкусната домашна баница, приготвена от самия него. Малцина биха предположили, че преди да се отдаде на реставрацията, Иво е бил главен готвач – а вкусът на баницата го доказваше недвусмислено.

След закуската и първите ни разговори, се отправихме към сърцето на срещата – църквата „Св. Никола“.

Построена през 1834–1837 г., тя е не само духовен дом, но и културен паметник, част от архитектурния резерват с. Долен. Възрожденските къщи, калдъръмените улички и тишината на селото създават усещане, че времето е спряло. Самата църква носи белези на вековна история – и именно тук Иво и неговият екип работят с отдаденост да върнат цветовете и смисъла на старите стенописи.

Иво Райков е роден в Пловдив през 1996 г. Завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, а по-късно придобива магистърска степен по „Реставрация“ в НХА. Днес е докторант и хоноруван преподавател в Академията, с научни интереси, насочени към историята и теорията на изкуството, особено към теченията и авторите от 20-те години на ХХ век. Той е автор на редица научни публикации и кураторски проекти, носител на наградата за „Изявен млад изследовател“ на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ (2023).

Но зад професионалните постижения стои човек, който се движи с естествена скромност и любопитство към света. Докато снимах Иво в църквата, заедно с колежките му по реставрация, усетих как ръцете им работят не само върху стени и бои – те възстановяват гласове на отминали поколения.

А думите на самия Иво най-добре разказват за това място и за връзката му с него:

„Аз много обичам Родопите и ми беше голяма мечта да работя тук. Когато излезе тази възможност, си казах: „Да, това е невероятно!“ Първият ми досег с Долен беше просто главозамайващ. Пътувахме в проливен дъжд, а когато слязох от колата и поех дълбоко въздух,  всичко около мен беше толкова тихо. От тиклите на старите къщи, от капчуците капеше вода, малки вадички се стичаха по калдъръмите. Леле, рекох си аз, попаднал съм в село от българските народни приказки, същите, които са ми чели като дете!“

И още:

„Долен се превърна в мой дом. Буквално за една седмица станахме част от местната общност, всички хора ни приеха, започнахме да живеем с проблемите на селото, с историите и дори с клюките на хората.“

Думите му съвпадат напълно с усещането, което и аз взех със себе си от тази среща – че Долен е живо място, където архитектура, хора и история се преплитат в едно.

Когато приключихме работата в църквата, Иво ни поведе на кратка разходка из селото. Изкачихме се малко над него, за да заснемем панорамата – картина на Родопите, в която сякаш времето не е оставило следи.

Това, което остана в мен след този ден, не са само портретите и снимките. Това е усещане за време и памет, за връзка между минало и настояще, за отговорността да се съхраняват не само предмети, а духът, който те носят.

„Вкусът на Родопите е несравним“ – казва Иво. И е прав. Но освен вкуса, Родопите имат и свой глас – и благодарение на хора като него, този глас няма да бъде загубен.

Artistry не е просто проект за портрети. Това е проект за хората, които пазят и творят култура – такива като Иво Райков, който вдъхва нов живот на стените на „Св. Никола“ и чрез тях ни връща към онова, което често забравяме – че изкуството е жива памет.

За село Долен

Село Долен се намира в сърцето на Западните Родопи, на около 25 км от Гоце Делчев и 220 км от София. То е основано през XVI–XVII век и е обявено за исторически и архитектурен резерват още през 1977 г.

Селото пази над 70 запазени възрожденски каменни къщи с характерни тиклени покриви и тесни калдъръмени улички. Тук няма шумен туризъм, нито хотели и сергии – атмосферата е автентична, спокойна, сякаш застинала във времето.

Църквата „Св. Никола“, където днес работи Иво Райков, е построена през 1834–1837 г. заедно с килийно училище. Камбаните ѝ се чуват на километри, а иконостасът е дело на майстори от дебърската школа.

Не е случайно, че именно Долен често е бил вдъхновение и сцена – тук са снимани кадри от филма за Капитан Петко войвода, а мястото продължава да привлича художници, музиканти и хора, които търсят тишина и връзка с корените.

👉 В момента Сдружение „Съзидание – 2012“ набира средства за следващите етапи от реставрацията на храма „Св. Никола“ в с. Долен.

Ако желаете да подкрепите каузата, можете да направите дарение на:
IBAN: BG38STSA93000026661990
BIC: STSABGSF
Банка: ДСК

или да откриете повече информация на сайта: www.hramovete.com

……………………………

П.П. Хиляди благодарности на Йоана Томова, че ме запозна с Иво и ме придружи в пътуването до с. Долен!